Историята за Махмут и Лори

Лори

Веднъж чух за някъв Махмут.

Занимавал се със барут.

компреметираща снимка на автора :)

От дома му чух силен звук

и къщата му каза пук!

На парчета стана тя.

Попа дойде и я възпя.

Махмут попа не позна,

защо е тук не узна.

Духът на Махмут полетя.

-Къде е къщата? Къде е тя?

Попита се сам Махмута:

-Защо си играх с барута?

Той сам осъзна,

каква беля стана’.

За къде полетя,

защо попа го възпя.

Махмут летя не дълго,

към облаче, тъй кръгло.

Молеше се той за душата си,

загубил къща и парата си.

Кацна на облачето малко,

той го почувства жалко.

-Защо си ти такова?

Все едно си онакова.

-Жално ми е за тебе, Махмута,

случайно да не ти бият шута.

-Защо? Къде съм аз?

Това не е последният ми час!

-За жалост, приятелю, не е.

Загърни се, че вятър те вее.

-Ами, що съм тука, кажи ми!

Обяснение подари ми.

-Твоя последен час, вече мина,

живота ти бързо си замина.

-Но аз много неща щях да сторя,

с хиляди други щях да се преборя.

Та сам ли си заминах аз?

-Сам дори в последния си час...

Съжалявам те Махмуте,

ще се моля за теб на боговете.

-Чакай! Спри се малко!

Къде ще бъда аз?

Ако да е в Ада ще е жалко,

ще поспоря ако е тъй с вас.

-Бъди спокоен, ти Махмуте.

Аз решавам за душите.

Ала не съм там сам,

стотици ще борят твоя срам!

-За какво ми ти говориш?

Я да ми ти припомниш.

Какъв е тоя мой „срам”?

Да не би щото бях сам?

-Значи не е само едничък,

не е бил той самичък.

-Пак не те разбирам,

нито лъжа, нито обирам!

-Да! Имаш ти позитиви,

ала и жаден и за още активи.

-Кажи ми, що за глупост е това?

И знай, не ми пробутвай номера!

-Нагъл беше в живота си,

нагъл повече не ще си ти!

-Не говори за моите пари,

а до въпроса си опри!

-Ти нищо нивга не сподели,

ни храна, ни дори пари!

Лаком за повече и безброй,

сега ще усетиш огнения порой!

-Не! Не ме пращай там!

Моля не ме оставяй пак сам..

Кажи ми, нещо да сторя,

самотата на друг да отровя..

-Не те разбирам, разкажи.

-Да дам нещо мое,

но как не знам, ти кажи.

Мразя всичко свое.

-Идея имам аз една.

-Да! Кажи си мисълта.

-Ще те върна на земята,

за да намериш ти жената.

-Коя е тя, подскажи ми,

или направо ти кажи ми.

-Не! Ти сам я избери

и не мисли за никакви пари!

Намери сам любовта си.

Откажи се от парата си.

Имаш два дни за това

или губиш всякакви права!

-Благодаря ти за този втори шанс,

направо ще изпадна в транс.

Ще се върна по-добър един ден,

а тя ще дойде, може би с мен.

-Но побързай ти сега

и не ходи при своя си ага.

Нагърби товара на своите снага

и върни се на твоите крака!

Махмут се озова пред своя дом

и намери празна бутилка от ром.

Вътре откри той писмо.

Извади го бързо оно.

На него с главни букви пише:

„НАМЕРИ СОБСТВЕНИКА НА ТУЙ ШИШЕ!”

-Къде да го диря този аз,

после ще се разправям и с вас!

На дъното той откри,

от други той го скри.

Адрес лесен и запомним.

Адрес написан той със грим.

Отиде Махмута на адреса.

Махна си, дори и феса.

Почука с една ръка на бравата

и някой му отвори вратата.

Зяпна в захлас Махмута.

На вратата красавица събута.

Поздрави я той, целуна й ръка.

Погледна я отново и падна й в краката.

Той директно поиска й ръка.

Тя с погледа си го спря.

После го вдигна на крака

и кипна й от радост кръвта.

Тя погледан го в очите и каза:

-Вече за мен няма омраза.

Живота си на теб ще си дам,

вече запомни - не си сам!

Сърцето се разбунтува, тъй силно.

Туптеше то, сякаш безспирно.

Ухили се до уши Махмута

и сети се за барута.

Но той сега го е сменил,

вече не е от нищо унил.

Махмута вече не е сам дори,

щом има нея, своята Лори!