"Стих" епизод 1

Черни облаци

личен архив

Черни облаци над душата ми,

застрашаващи сериозно съдбата ми.

Притесняващи вътрешния ми мир,

с чувствата ми правят си пир.

Кръжат над мен като лешояди

и някак неправилно засмени.

С ръка се опитвам да ги отпъдя,

да не са над мен, да си гледам аз пътя.

Но те продължават на ухо да ми жужат.

Мозъка ми, мислите ми те потят.

Оставете ме на мира! – им крещя.

А те все повече тичат ми насреща.

Чудя се, дали има спасение,

но да не е в алкохолно опиянение.

Не искам да избягам аз от тях,

искам на тях да сложа крах.

Без болка или съпротива,

да ме оставят те на мира!

 Деня и Нощта

Деня каза на нощта,

нещо тайно за любовта,

но те го скриха от света.

Качиха го те на комета.

От този ден нататък,

всички живееха в порядък.

Търсейки тайната на любовта,

тайната която ще спаси света.

                                                                                                                                                                                                                   Един ден, тъжен човек вървеше,

                                                                                   любовта и тайната той диреше,

                                                                                   но надеждата в него се губеше.

                                                                                   Из пустошта, той самотен крачеше.

                                                                                   Привечер, когато слънцето видя луната

                                                                                   и я хвана, с лъчите си, за ръката

                                                                                   и я погледна в очите и... стоеше.

                                                                                   Надеждата на човека по-голяма ставаше.

                                                                                   И така дълго те стояха на небосвода.

                                                                                   Слънцето хванало то луната,

                                                                                   докато не ги раздели хоризонта,

                                                                                   но знаеха, утре пак са двама на фронта.

                                                                                   Човека се взираше в тях,

                                                                                   докато целия потъваше в прах,

                                                                                   но всичко завърши със замах,

                                                                                   когато видя момиче потънало в смях.

                                                                                   Влюби се простия човечец!

                                                                                   Любовта го омая като добър лъжец.

                                                                                   Момичето на свой ред го зазяпа,

                                                                                   държейки нищо, освен лопата.

                                                                                   Втурнаха се един към друг в захлас

                                                                                   и почнаха да си говорят без глас...

                                                                                   Е, това е историята на любовта,

                                                                                   крепяща разпадането на света.

За мен

Аз човек тъй скромен съм,

творение на автора :)

красив като цъфнал калдаръм.

Аз с ума си се отличавам

ма за него пара не получавам.

С божествено тяло съм аз.

с крака космати се гордея,

не бръснати като на педераст.

Пък и аз сам на тях се смея.

Продължавам нагоре,

а той гледа пък надоле.

С топки е окачен

иска секс като откачен.

С корем съм надарен

от него съм обграден,

от него и от паласки

аз не получавам никви ласки.

Ръце мощни притежавам.

Зад ъгъла с тях се задавам.

С бицепс, трицепс и рамене,

скромно ще кажа имам ама не.

Завършвам с главата,

а тя космата като краката.

Кръгла като топка

тя бира сама си порка.

От мъка или от радост

за мене закрепена тя,

загуби си цялата младост

и да завърша стиха пиша не аз, а тя.