Лора и бебе Поничка

Лора и бебе Поничка

Човекът Поничка по спомен :)

    Лора беше много, много малка, когато за пръв път се срещна с него. Той беше също малък, приличаше на…. Ами поничка. Беше кръгъл с дупка по средата, беше син и бял. Още от първия миг станаха най-добри врагове.

    Лора го размахваше напред-назад и току го цапнеше някъде, а той й отвъщаше с тракане, а тя се смееше.

   Тези битки продължаваха дълго или кратко, но най-често в тях беше замесен и чичо Дидко (това съм аз).

   Човекът Поничка (както беше известен, преди бебетата да станат актуални) нападаше Лора, държан от чичи. Лора се защитаваше, тогава чичи я наричаше Човека Бухта. Ще питате защо? Ами, защото беше пухкава и сладка, каквито са бухтите, когато ги потопиш в мед, в мноооого мед. А когато Лора побеждаваше Човека Поничка, и се смееше, тогава тя бе направена цялата от мед…

   Затова в очите на чичи тя ще остане супер героят – Човекът Бухта, който спасяваше света от добрия лош Бебе (Човекът) Поничка.

Лора и Снега

Лора и Снега

     Един ден Лора била в градината и станало време тати да я вземе и да я заведе вкъщи.
Дошъл тати и взел Лора и тръгнали навън, а там имало толкова много сняг, че трябвало да изкопаят тунел, че да могат да се приберат у дома. Започнали да копаят Лора и тати. Копали, копали, обаче не стигнали до никъде.
   Лора станала тъжна и почнала да пита:
- Де е мама?
   И изведнъж, все едно с магия, тя се появила до тях и тримата започнали да копаят, и копаят из снега, но пак до никъде не стигнали.
   Тогава Лора попитала:
- Де е чичи?
   И изведнъж, все едно с магия, той се появил до тях и четиримата започнали да копаят, и копаят.
   Тогава Лора попитала:
- А къде е леля?
   И изведнъж тя се появила до тях и петимата почнаха да копаят. Докато в един момент те стигнали до вкъщи, където ги чакали баба Дани, баба Диди, дядо Пламен и дядо Боби.
   Лора обаче не искала още да се прибира и накарала всички да излязат и да направят един голям, хубав и смешен снежен човек, с морков за нос и копчета за очи.

Личи си, че не мога да рисувам... Да,
снежен човек е...

Лора и бобчетата

Лора и бобчетата

Това е най-добрият ми опит да нарисувам
 Лора, с меч и мишка на врвчица

Имало едно време едно малко русо момиче на име Лора. Тя хранила всички у тях с пица, която сама приготвяла. Специалната съставка на която били едни специални бобчета. Като ги изяде някой и му дават силата да лети, но след него се носила лоша миризма (защото пръцкали).
   Най-добри приятели на Лора били бебе Мини, бебе Доналд, бебе Плуто, бебе Мики, Бебе и други знайни и незнайни бебета.

   Те много харесвали пицата, която Лора им приготвяше и все питали дали могат да получат от нея, че да полетят малко от специалните бобчета. Лора все им отказвала, защото после всичко миришело.

   Един ден бебе Дейзи питала:

-          - Лора, има ли от пицата със специални бобчета?

   Лора я погледна тъжно и й казала:

-        -  Няма бобчета, търкулнаха се под дивана в тъмният свят на Дебелите, а те имат остри нокти и няма да дадат да си върнем бобчетата.

-        -  Но Лора, всички обичат твоята пица с бобчета, без нея всички ще са тъжни и нещастни.

-          Трябва да се организираме и да вземем бобчетата от лапите на Дебелите – Деби и Дайна (ако имате котка у дома, можете да замените имената с нейното).

   И така Лора започнала да събира най-смелите си приятели, сред които бебе Мини, бебе Йода, Дино и Мама Мини.

   Заедно те тръгнали към тъмният свят на Дебелите, за да вземат своите бобчета. С тях взели и оранжевия меч и една червена мишка, вързана с червена връвчица, с която да залъжат Дебелите.

   Ходили ден и нощ из пещерата на Деби и Дайна, докато най-накрая стигнали до тяхното скривалище. В центъра на залата имало маса, а под масата два стола, на всеки един от столовете имало по един Дебел.  На единият Дайна, на другият Деби.

   Лора ги попитала:

-          - Дебели, може ли да ми дадете бобчетата, за да мога да направя пица с тях?

-          - Какво ще ни дадеш в замяна? – попитали дебелите.

-          - Нося ей тази мишка, с която да си играете.

   Първоначално Деби се страхувала от мишката, но Лора я успокои:

-          - Не страхувай се Деби, мишката не страшна!

   Така Дебелите взели мишката, а Лора и нейните приятели потеглили към дома, заедно с бобчетата.

   Когато се прибрали Лора им направила пица със специалните бобчета. Приятелите на Лора я изяли и всички полетели от радост!

Колко точно му трябва на човек.

Колко точно му трябва на човек.

Щастието е нещо обективно. Нещо, което за всеки е различно. За някои това е победа на любим отбор, за някои това е пътуване, за някои това е преживяване, за някои това е заплата, за някои… за някои това е свобода. Свобода от мисли, свобода от тревоги, свобода от напрежение. Щастието е блян. Мечта, която е толкова близка, колкото е далечна, както пеят Миталиката.

Щастието е в мечтите.

Имаш ли мечти, имаш цели. Имаш ли цели, знаеш за какво се бориш. Знаеш ли за какво се бориш, въпрос на време е успехът. А успехът, той може да те зареди с положителни вълни, които да преминат в щастие, а успееш ли да постигнеш една мечта, пътят за всяка друга е постлан.

Ако няма мечти?

Понякога човек е дупка, толкова дълбока, че може да повлече и други хора. Тогава се нуждае от помощ, от някого, който да го изкара. Когато е повлякъл и друг човек, това значи, че някой трябва да измъкне и него. Това не значи, че ще последва верижна реакция. Първоначалният затънал може да остане там, да му е необходимо нещо друго, което да го издърпа.

Кой, какво, как?

„Въжето“ за излизането от пропастта, може да се яви под различна форма. Обикновено идва неочаквано. Изненада или просто стечение на обстоятелствата. Може да е нещо малко, може да е животинка, може да е сезон, период, може да е песем, тон, вик, усмивка, човек, може да е комбинация от всичко това.

Как се разбира?

Един ден се будиш, в теб всичко е леко, но знаеш, че не си в безтегловност. Просто отсъства напрежение. Нещо е изчезнало и друго се е появило, нещо се е променило. Даже шумовете са различни. Не те дразнят щурците, не те дразнят нелепите неща около теб, не те дразнят жегите, мухите, липсата на топла вода, нищо.

Лекота.

Душата се издига, приветливост. Песните звучат по различен начин. Даже тъжните песни, някак имат надежда. Дори да си в Надежда, пак има лъч. Лъч, който е като перка на малък самолет или лодка. Които се задвижват само по един начин… 

Личното архив

Историята за Героя на героите част 4

Историята за Героя на героите част 4

Това е картоф и не е на кон

Митовете и легендите за Георги Георгиев Георгиев от Самоков продължават. Това са единствените митове и легенди, които са истина и са видени от хора без психически отклонения.

В разговор на маса с един китаец, който ми разказа, че по време на дядо му Георги Георгиев Георгиев от Самоков е бил в страната му. Тук следва едно уточнение, което получих от него. Всъщност Великата китайска стена не е строена преди хиляди години, а преди 50-тина и не е строена, за да ги пази от българи, а е строена от българин. Тя изглежда така захабена, защото Георги Георгиев Георгиев от Самоков е искал да й придаде по-художенствен вид.

Пътуването ми ме отведе във Франция, по-точно Париж. Там срещнах с един педер.... французин. Той ми разказа как е била построена Айфеловата кула. Шока за мен бе голям. Като дете Георги Георгиев Георгиев от Самоков е посетил Париж, носил е със себе си едно тесте карти, застанал на площада в Париж и почнал да ги прави на кула. Редил ги толкова много, че накрая от тях направил Айфеловата кула. Попитах франчулята, как така е направена от карти, нали все пак е метална. Той ми отговори, че е метална, само защото Георги Георгиев Георгиев от Самоков е използвал слумка, за да закрепя картите по-хубаво една за друга.

След това посещение на франция, пътешествието ме отведе отново в Азия, по-точно Тибет. Там се срещнах с тибетския монах 100-годишният Ши Бан. Той ми разказа, че на тийнейджърски години Георги Георгиев Георгиев от Самоков е бил в Тибет. Тогва Тибет било равно поле, но Георги Георгиев Георгиев от Самоков и брат му Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков, са искали да си направят пясъчен замък, но заради участието на Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков, замъка не се е получил, за сметка на това, сега там се издигат купчините останали след тях, а хората ги нарекли Хималаи.

Следващата ми спирка бе в Панама. След всичките истории до сега за Георги Георгиев Георгиев от Самоков, които бях слушал, тази дори не ме изненада. Почти съм сигурен, че и вас няма да изненада. Като кажа, че Георги Георгиев Георгиев от Самоков първо е свързал Северна и Южна Америка, като е създал всички държави там, от Мексико до Панама включително, а след което е направил, по-точно изкопал Панамския канал, за да има все пак от къде да минават корабите.

За разлика от предишното, това приключение на Георги Георгиев Георгиев от Самоков ще ви впечатли.  Преди известно време по молба на французи и американци Георги Георгиев Георгиев от Самоков е трябвало да им помогне за пренасянето на Статуята на свободата, но кого са заблуждавали, всички са знаели, че той сам ще я пренесе. Предложили са му кораб, с който да му е по-лесно, той дори не ги е удостоил с отговор на това предложение. Георги Георгиев Георгиев от Самоков награбил статуята на гръб и тръгнал през океана. Питате се как така? Да не би да е ходил по повърхността? Не! Той не е някой въображаем приятел от миналото. Георги Георгиев Георгиев от Самоков ходил по дъното на океана. И не, не си е задържал въздуха, а когато е искал да си поеме въздух, той отскачал от дъното, достигал повърхността на океана и така дишал. И за 20-тина минути той стигнал бреговете на САЩ и решил да я постави на едно островче в някакъв си град...

Мисля да спра до тук, за да можете да премислите и осъзнаете информацията, която получихте.

Историята за Героя на героите част 3

Историята за Героя на героите част 3

Това е картоф

Това е третата част на историята за Георги Георгиев Георгиев от Самоков. Това ще е различен разказ, ще е история за надареността (сещайте се,  каква надареност се визира) на нашия герой. Ще се спрем на неговото раждане, неговия кратък престой в детската градина и училище, както и още няколко кратки разкази от свидетели.

Започваме с история от неговата майка, която сигурно помните от първата част, това е леля Леля. Тя ни сподели, че Георги Георгиев Георгиев от Самоков е бил надарен от малък. Когато се е раждал, тя е решила, че детето ѝ е имало втора пъпна връв. Но след като се опитали да я отрежат и ножицата се счупила във втората, те разбрали, че това е неговият „член“.

Следващата история идва от учителката на Георги Георгиев Георгиев от Самоков от детската градина – госпожа Чочоминка. Госпожа Чочоминка ни разказа, че Георги Георгиев Георгиев от Самоков, като малък в градината, се е катерил по дърветата с помощта на своя член, използвайки го като поддържащо въже.

Докато е бил в училище Георги Георгиев Георгиев от Самоков е използвал своята надареност, за да прави щастливи своите съученички. Не в този смисъл, в който си мислите, той го е връзвал за клона на едно дърво, покатервал се е на съседния клон, на средата на члена си, заковавал една дъска и люлеел съученичките си.

Веднъж Георги Георгиев Георгиев от Самоков е бил на състезание по надареност в Африка. Там той би бил така добър към останалите участници (23-ма на брой, събрани победителите от 23-те страни, които сформират Съюза на надарените нации), да съберат дължината на своите членове, за да могат да се съревновават с Неговия. Победител с малка преднина, от метър и половина, е бил Георги Георгиев Георгиев от Самоков.

Надареността на Георги Георгиев Георгиев от Самоков е била толкова фрапантна, че на члена си той е има колянна става, горе долу на средата. Той често се е вмъквал на състезания за трикраки, макар и да ги е печелил подскачайки на не точно крака му. Също така, понякога си е позволявал да казва на някое момиче, че ще го „цапне с коляна става“, а то видиш ли си мисли, че ще я ритне…

За финал ще завърша с история, която всяка жена знае. Когато Георги Георгиев Георгиев от Самоков задоволява една жена, то той задоволява всички жени по света в същия този момент.

Поуката е, че никой не е надарен, колкото е надарен Георги Георгиев Георгиев от Самоков.

Край на част 3, очаквайте част 4!!!

Историята за Героя на героите Част 2

Историята за Героя на героите Част 2

След кратка пауза се завръщаме с разказа за Георги Георгиев Георгиев от Самоков.

Днес ще ви представим гледната точна на брата на Георги Георгиев Георгиев от Самоков – Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков.

Намерихме Петър Георги Георгиев в неговата къща в може би родния му град. Малка спретната къщурка с две кули  отпред. На тях има посадени маргаритки. За първи път виждам маргаритки, посадени на небостъргачи.

Домакинът ни посрещна дружелюбно, след като ни напсува и ни показа вратата, но споменахме ли името на брат му, ни пусна без много бой.

Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков, ни заразказва за брат си. Започна как сам Георги Георгиев Георгиев от Самоков е построил тези два небостъргача в градинката пред къщата на домакина ни. Построил ги само с една ръка, докато с другата е поливал маргаритките, строежа му е отнел 4 часа. Бил се забавил толкова, защото тъпия камион с материалите бил заседнал в Радомир и Георги Георгиев Георгиев от Самоков е претичал да го донесе (камиона).

Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков, ни разказа как на един събор в града имало криза за храна. Била такава година, че нищо не растяло, абе е*ало си е майката, както каза домакина ни. Тогава Георги Георгиев Георгиев от Самоков хванал една риба и направил най-хубавите телешки пържоли, които хората в града са яли. Не е грешка в печата или от думите на Петър Георги Георгиев. Просто Георги Георгиев Георгиев от Самоков е най-великият готвач в света! Поне по думите на брат му. Един път, продължи домакинът ни, Георги Георгиев Георгиев от Самоков е сготвил динозавърски бутчета , като е имал само риган в кухнята.

Попитахме Петър Георги Георгиев къде можем да намерим брат му, великия Георги Георгиев Георгиев от Самоков. Отговорът бе странен и неочакван, или поне така ми се стори и никога няма да го забравя: „Не може да намерите Георги Георгиев Георгиев от Самоков“, след кратка пауза продължи той, „защото когато реши, той ще ви намери, дори и да не ви търси…“