Онова място!
Или свободата на душата
В последните години, свързвам лятото с един мой много любим
български филм. Неговото име е „Кецове“. Посланието, което лично на мен дава е
свободата. В онзи адски приятен вид, който всеки скучен гражданин иска да
получи. Да отиде на онова пусто място, забравено от всички, бих казал и от
Бога, но нали той вижда всичко, а дали? Там на онзи плаж, или на някоя забутана
планина, намираща се между други две, там където човек не ходи, освен ако не го
отведе нещо, някой или малко духче, което да го дърпа за ръката, или за ушака.
Мястото, което те кара да си едно със света, природата и с теб дори. Да усетиш
полъха на вятъра, мириса на морето, шума на листата. Там където и аз и ти и те
са добре. Знаеш го, нали? Сигурен съм в това. Моето такова място е на един
въжен мост, в едно село, там между хълмове и скали. Твоето къде е? Това е като
въпрос едно, ще стигна и до другите, дано се включите и вие. Идеята да спомена
филма „Кецове“ е не само заради свободата. В филма героите правеха един
собствен филм и задаваха най-обикновените въпроси, по най-обикновения начин,
начин по който ще ви ги напиша и ще се надявам поне един от вас да отговори.
Ето ги и въпросите:
Кой си ти?
Какво обичаш?
Какво мразиш?
От какво те е страх?
За какво мечтаеш?
Кое е твоето място? (това е от мен)
Мерси за времето и ако някой се е решил да отговори, няма да
останете не прочетени J
Толкова за сега, че много се застояхме в тоя град…
