Мразя
 |
| както винаги, личен архив |
Мразя да те слушам!
Мразя да те гледам!
Мразя предмета ти!
Мразя и теб дори!
Мразя да вися зарад теб!
Мразя да те слушам,
Макбет!
Мразя логиката ти
погрешна!
Мразя дори само да те
срещна!
Мразя е дума гадна.
Мразя твойта мутра мазна!
Мразя да тъпея тук!
Мразя да казвам „пук”!
Мразя хипотези дълги!
Мразя теми тежки!
Мразя занятия безкрайни!
Мразя учебници омайни!
Мразя те запомни!
Мразя и се опомни!
Мразя овцете, каквато си.
Мразя всичко и това си
ти!
Следобедни страсти
Следобедни страсти.
Котка, куче си разменят
ласки.
Извратена история е туй!
Сърби ме моя, оп! ще кажа
буй.
Мързи мъ да те сритам,
или с пръчка да те
наритам!
Връзка имаш с кучи,
па на мен не ми се учи.
Светкавично сменям стила, като нокторезачка и пила,
като на наркоман иглата
и на кифлата косата.
Един ден в училище,
това някое дете ще чете,
учителките ще
почервеняват,
не друго, а директора
оправят.
Край и на тоз стих
слагам,
задник с длан налагам.
С камшик шибам крава,
какво друго ни остава?
Не ми пука вече
 |
| авторско |
Не ми пука вече!
Не ми пука Човече!
Не ми дреме защо си!
Не ми дреме какво си!
Нещо в миналото ми.
Загубено за веч си ти.
Спомен бледен в паметта
ми,
дупка в съзнанието си ми
ти.
Помня бегло аз момента,
там бях аз, а може би и
ти,
но вече не съм сигурен в
това.
Каква я мислих, каква
стана...
Приятели бяхме, май
добри.
Май си споделяхме и тайни
дори.
Ала, за радост или за
беда,
аз веч не ще те спомена.
Пак самотен ще съм си аз,
ще броя минути, секунди и
час,
дните на самотата дори.
Ала, ще дойдат дни
по-добри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар