Живот или Параноя

Понякога се чувстваш добре без видима причина. Прости си щастлив. Живота е хубав, нищо, че седиш сам в тъмна стая. Все едно си с розови очила и виждаш всичко красиво, добро и любимо. Духът ти е приповдигнат, хората ги виждаш щастливи, няма вече зло, няма и нещастие, а само доброта и светлина.

Толкова рядко се случва нещо такова, че трябва да си го отбележи човек на календара като: „The day I was happy!” .  

Малко е преувеличено, но за някои хора е точно така. Те не се радват на малките неща, на проста среща със стар познат или случайна среща на очите ти с тези на някой непознат, да видиш някое малко пале, което те първа прохожда и е толкова непохватно и тромаво, че те стопля от вътре, или просто срещу теб да ходи някой усмихнат човек, на когото му се е случило нещо хубаво и той да те зареди с добро настроение за цял ден.

Рядко се случва, нали?

Ако ставаше всеки ден, едва ли въобще някой щеше да обръща внимание на нещо такова, като радостта, щастието или простото добро настроение.

Обикновено, когато се возя по градския транспорт, а и междуградския, и не чета книга или не се ровя по телефона (гаден навик от който се старая да отвикна) наблюдавам хората. Гледам им лицата и какво правят (да малко като воайор). Забелязвам много сърдити, нацупени и смачкани хора. Забили лица надолу и просто чакат следващата спирка, за да слязат.

снимка: личен архив.

И аз имам тези дни, а напоследък, май все по-често. Имам отврателното чувство, че пропускам нещо, нещо важно. Това го откривам, само когато съм сам и започвам да мисля и мисля, и мисля. С времето откривам, че мисленето не помага. Прав е онзи, който е казал, че глупостта е благословена. Макар и да не съм от най-хитрите или умните (мисля, че съм и под средното ниво), мисля твърде много, за неща които не са се случили, а просто биха се случили, ако направя нещо, което аз не правя, заради възможността тези неща да се случат.

Сега ми изкача думата „параноя”. Наскоро попаднах на нея, в една книга. Явно я свързвам с мислите си и състоянието си. Не знам, но ми изглежда най-подходяща. Започвам да се замислям над нея и приложението и в моя случай. А дали и другите хора са обзети от параноя? Дали заради нея не изглеждат по този начин? Дали е тя причината за замислените, отплеснати хора, които срещам всеки ден?

Напълно е възможно!

Всеки е затрупан с проблеми. Кой не може да си плати сметката, кой не знае дали ще събере пари за да купи хляб за вкъщи или защото не може да каже истината на тези, които иска и трябва да крие всичко в себе си и да се товари, или куп изпити в училище или университета и  т.н. Мога да дам още примери, но спирам до тук, за да не засягам други теми.

Тези неща, обаче са свързани с ежедневието ни, ежедневните ни притеснения и така ни обзема параноя. Ето я пак тази дума – параноя. В това ли се превръща днешното ни общество, в една шибана параноя? Обхващаща купищата от проблеми на обществото ни?

Ако смея да направя извод и аз ще го направя, то „днешното общество” е една проста „параноя”...