Любима!!!

без коментар

   Имам нуждата да споделя какво чувствам!!

   Сутрин ти ме караш да стана от леглото. Необходимостта да те видя е голяма. Мисля, че не мога да живея без теб. Без твоето спокойствие, без твоята проста доброта, без твоята гладкост. Ти си едно от последните неща, които виждам преди да заспя и едно от първите, когато се събудя. Обичам да усещам близостта ти, а най любимото ми е, когато се оставя в обятията ти. При теб мога да прекарвам часове, дори и дни, без никой да ме откъсне от теб. На теб съм споделял всичко – малки и големи тайни. С теб знам, че мога да направя всичко, знам го защото ти винаги си ме подкрепяла и дори си ме прикривала и дори си ме предпазвала от хорското мнение и понякога и очи. Ти си най-доброто, което един мъж може да има! Не знам какъв може да е живота ми без теб. Не искам и да разбирам. Понякога сме били разделени за седмица- две, ала аз винаги съм се връщал при теб. Всяка друга, дори и да прилича на теб, аз не бих я гледал със същите очи! Ти си единствена за мен! Вярно, не ти подарявам неща често, но знай, че ти и така си прекрасна. Ти и никоя друга, ти си! Любима моя, искам да прекарам живота си с теб, но знам, че може и да не стане. Един ден може да не сме заедно вече, но винаги ще те помня, надявам се и ти. Но няма да мисля са деня на раздялата ни, той е още далеч. Знай любима Тоалета, ти си в моето сърце!

   Като човек поставил Тоалетната на пиедестал, трябваше да споделя това мое откровение. Надявам се да се посмеете с моите мъки и стига толкова, че ще се засрамя J

   П.П. Хора почитайте вашите Тоалетни, защото те знаят всички ваши тайни, а освен това и те ще ви почитат. 

"Стих" епизод 2

Мразя

както винаги, личен архив

Мразя да те слушам!

Мразя да те гледам!

Мразя предмета ти!

Мразя и теб дори!

Мразя да вися зарад теб!

Мразя да те слушам, Макбет!

Мразя логиката ти погрешна!

Мразя дори само да те срещна!

Мразя е дума гадна.

Мразя твойта мутра мазна!

Мразя да тъпея тук!

Мразя да казвам „пук”!

Мразя хипотези дълги!

Мразя теми тежки!

Мразя занятия безкрайни!

Мразя учебници омайни!

Мразя те запомни!

Мразя и се опомни!

Мразя овцете, каквато си.

Мразя всичко и това си ти!

Следобедни страсти

Следобедни страсти.

Котка, куче си разменят ласки.

Извратена история е туй!

Сърби ме моя, оп! ще кажа буй.

Мързи мъ да те сритам,

или с пръчка да те наритам!

Връзка имаш с кучи,

па на мен не ми се учи.

Светкавично сменям стила,                       като нокторезачка и пила,

                                                                                    като на наркоман иглата

                                                                                    и на кифлата косата.

                                                                                    Един ден в училище,

                                                                                    това някое дете ще чете,

                                                                                    учителките ще почервеняват,

                                                                                    не друго, а директора оправят.

                                                                                    Край и на тоз стих слагам,

                                                                                    задник с длан налагам.

                                                                                    С камшик шибам крава,

                                                                                    какво друго ни остава?

Не ми пука вече

авторско

Не ми пука вече!

Не ми пука Човече!

Не ми дреме защо си!

Не ми дреме какво си!

Нещо в миналото ми.

Загубено за веч си ти.

Спомен бледен в паметта ми,

дупка в съзнанието си ми ти.

Помня бегло аз момента,

там бях аз, а може би и ти,

но вече не съм сигурен в това.

Каква я мислих, каква стана...

Приятели бяхме, май добри.

Май си споделяхме и тайни дори.

Ала, за радост или за беда,

аз веч не ще те спомена.

Пак самотен ще съм си аз,

ще броя минути, секунди и час,

дните на самотата дори.

Ала, ще дойдат дни по-добри.

"Стих" епизод 1

Черни облаци

личен архив

Черни облаци над душата ми,

застрашаващи сериозно съдбата ми.

Притесняващи вътрешния ми мир,

с чувствата ми правят си пир.

Кръжат над мен като лешояди

и някак неправилно засмени.

С ръка се опитвам да ги отпъдя,

да не са над мен, да си гледам аз пътя.

Но те продължават на ухо да ми жужат.

Мозъка ми, мислите ми те потят.

Оставете ме на мира! – им крещя.

А те все повече тичат ми насреща.

Чудя се, дали има спасение,

но да не е в алкохолно опиянение.

Не искам да избягам аз от тях,

искам на тях да сложа крах.

Без болка или съпротива,

да ме оставят те на мира!

 Деня и Нощта

Деня каза на нощта,

нещо тайно за любовта,

но те го скриха от света.

Качиха го те на комета.

От този ден нататък,

всички живееха в порядък.

Търсейки тайната на любовта,

тайната която ще спаси света.

                                                                                                                                                                                                                   Един ден, тъжен човек вървеше,

                                                                                   любовта и тайната той диреше,

                                                                                   но надеждата в него се губеше.

                                                                                   Из пустошта, той самотен крачеше.

                                                                                   Привечер, когато слънцето видя луната

                                                                                   и я хвана, с лъчите си, за ръката

                                                                                   и я погледна в очите и... стоеше.

                                                                                   Надеждата на човека по-голяма ставаше.

                                                                                   И така дълго те стояха на небосвода.

                                                                                   Слънцето хванало то луната,

                                                                                   докато не ги раздели хоризонта,

                                                                                   но знаеха, утре пак са двама на фронта.

                                                                                   Човека се взираше в тях,

                                                                                   докато целия потъваше в прах,

                                                                                   но всичко завърши със замах,

                                                                                   когато видя момиче потънало в смях.

                                                                                   Влюби се простия човечец!

                                                                                   Любовта го омая като добър лъжец.

                                                                                   Момичето на свой ред го зазяпа,

                                                                                   държейки нищо, освен лопата.

                                                                                   Втурнаха се един към друг в захлас

                                                                                   и почнаха да си говорят без глас...

                                                                                   Е, това е историята на любовта,

                                                                                   крепяща разпадането на света.

За мен

Аз човек тъй скромен съм,

творение на автора :)

красив като цъфнал калдаръм.

Аз с ума си се отличавам

ма за него пара не получавам.

С божествено тяло съм аз.

с крака космати се гордея,

не бръснати като на педераст.

Пък и аз сам на тях се смея.

Продължавам нагоре,

а той гледа пък надоле.

С топки е окачен

иска секс като откачен.

С корем съм надарен

от него съм обграден,

от него и от паласки

аз не получавам никви ласки.

Ръце мощни притежавам.

Зад ъгъла с тях се задавам.

С бицепс, трицепс и рамене,

скромно ще кажа имам ама не.

Завършвам с главата,

а тя космата като краката.

Кръгла като топка

тя бира сама си порка.

От мъка или от радост

за мене закрепена тя,

загуби си цялата младост

и да завърша стиха пиша не аз, а тя.

Историята за Махмут и Лори

Лори

Веднъж чух за някъв Махмут.

Занимавал се със барут.

компреметираща снимка на автора :)

От дома му чух силен звук

и къщата му каза пук!

На парчета стана тя.

Попа дойде и я възпя.

Махмут попа не позна,

защо е тук не узна.

Духът на Махмут полетя.

-Къде е къщата? Къде е тя?

Попита се сам Махмута:

-Защо си играх с барута?

Той сам осъзна,

каква беля стана’.

За къде полетя,

защо попа го възпя.

Махмут летя не дълго,

към облаче, тъй кръгло.

Молеше се той за душата си,

загубил къща и парата си.

Кацна на облачето малко,

той го почувства жалко.

-Защо си ти такова?

Все едно си онакова.

-Жално ми е за тебе, Махмута,

случайно да не ти бият шута.

-Защо? Къде съм аз?

Това не е последният ми час!

-За жалост, приятелю, не е.

Загърни се, че вятър те вее.

-Ами, що съм тука, кажи ми!

Обяснение подари ми.

-Твоя последен час, вече мина,

живота ти бързо си замина.

-Но аз много неща щях да сторя,

с хиляди други щях да се преборя.

Та сам ли си заминах аз?

-Сам дори в последния си час...

Съжалявам те Махмуте,

ще се моля за теб на боговете.

-Чакай! Спри се малко!

Къде ще бъда аз?

Ако да е в Ада ще е жалко,

ще поспоря ако е тъй с вас.

-Бъди спокоен, ти Махмуте.

Аз решавам за душите.

Ала не съм там сам,

стотици ще борят твоя срам!

-За какво ми ти говориш?

Я да ми ти припомниш.

Какъв е тоя мой „срам”?

Да не би щото бях сам?

-Значи не е само едничък,

не е бил той самичък.

-Пак не те разбирам,

нито лъжа, нито обирам!

-Да! Имаш ти позитиви,

ала и жаден и за още активи.

-Кажи ми, що за глупост е това?

И знай, не ми пробутвай номера!

-Нагъл беше в живота си,

нагъл повече не ще си ти!

-Не говори за моите пари,

а до въпроса си опри!

-Ти нищо нивга не сподели,

ни храна, ни дори пари!

Лаком за повече и безброй,

сега ще усетиш огнения порой!

-Не! Не ме пращай там!

Моля не ме оставяй пак сам..

Кажи ми, нещо да сторя,

самотата на друг да отровя..

-Не те разбирам, разкажи.

-Да дам нещо мое,

но как не знам, ти кажи.

Мразя всичко свое.

-Идея имам аз една.

-Да! Кажи си мисълта.

-Ще те върна на земята,

за да намериш ти жената.

-Коя е тя, подскажи ми,

или направо ти кажи ми.

-Не! Ти сам я избери

и не мисли за никакви пари!

Намери сам любовта си.

Откажи се от парата си.

Имаш два дни за това

или губиш всякакви права!

-Благодаря ти за този втори шанс,

направо ще изпадна в транс.

Ще се върна по-добър един ден,

а тя ще дойде, може би с мен.

-Но побързай ти сега

и не ходи при своя си ага.

Нагърби товара на своите снага

и върни се на твоите крака!

Махмут се озова пред своя дом

и намери празна бутилка от ром.

Вътре откри той писмо.

Извади го бързо оно.

На него с главни букви пише:

„НАМЕРИ СОБСТВЕНИКА НА ТУЙ ШИШЕ!”

-Къде да го диря този аз,

после ще се разправям и с вас!

На дъното той откри,

от други той го скри.

Адрес лесен и запомним.

Адрес написан той със грим.

Отиде Махмута на адреса.

Махна си, дори и феса.

Почука с една ръка на бравата

и някой му отвори вратата.

Зяпна в захлас Махмута.

На вратата красавица събута.

Поздрави я той, целуна й ръка.

Погледна я отново и падна й в краката.

Той директно поиска й ръка.

Тя с погледа си го спря.

После го вдигна на крака

и кипна й от радост кръвта.

Тя погледан го в очите и каза:

-Вече за мен няма омраза.

Живота си на теб ще си дам,

вече запомни - не си сам!

Сърцето се разбунтува, тъй силно.

Туптеше то, сякаш безспирно.

Ухили се до уши Махмута

и сети се за барута.

Но той сега го е сменил,

вече не е от нищо унил.

Махмута вече не е сам дори,

щом има нея, своята Лори!