архив от мама :)

Странник

Във парка изгнаник.

Някак странен странник,

но не е продажник,

не му е празник.

Стои в своето изгнание,

чувства и страдание.

Не търси друго мнение,

няма за него и значение.

Самотата го обгръща,

за убийство го прегръща.

С проблеми живота си преглъща.

Трудно дните си завършва.

Стои на пейка в средата сам.

Стои с часове, с дни там.

Никой внимание не му обръща грам.

Не ги хваща от това дори срам.

Живота го рита с шут,

чува се от това силно-„туп”.

Сърцето му обградено от студ,

но мамка му, той не е луд!

Загуба или не?

Надежда всякаква оставете,

но с това не се примирете!

Сигнали и намеци зарежете

и усмивка и щастие сложете.

Всичко в този свят е възможно!

На лоша дума има противоположно.

Просто следете всичко осторожно

и постигнете нещо невъзможно!

Всеки има една душа сродна,

по характер и всичко друго сгодна.

Тя не бива да е някакси модна,

трябва да направиш душата родна.

Всеки своя път сам намира,

но до друг иска, да се допира.

По някой друг иска да умира.

Благост и радост от него да обира.

Щастието, казват, не е за всеки,

самотата, обаче често е по веки...

възможностите на хората са редки,

да влезнат в чуждите сметки...

Победата била за смелите,

по скоро се връчва на най-умелите.

Рядко се дава на страхливите.

Самотата, знай, е за загубилите!

Надежда всяка оставете!

Лаври вий не ще да берете.

Ала ако точните думи вий изберете,

тогава съдбата обърнете!

Станете утре и се усмихнете!

По-бодри от утрото бъдете!

Страховете вий забравете

и към победа се поведете!