вторник, 12 март 2013 г.


архив от мама :)
Странник

Във парка изгнаник.
Някак странен странник,
но не е продажник,
не му е празник.

Стои в своето изгнание,
чувства и страдание.
Не търси друго мнение,
няма за него и значение.

Самотата го обгръща,
за убийство го прегръща.
С проблеми живота си преглъща.
Трудно дните си завършва.

Стои на пейка в средата сам.
Стои с часове, с дни там.
Никой внимание не му обръща грам.
Не ги хваща от това дори срам.

Живота го рита с шут,
чува се от това силно-„туп”.
Сърцето му обградено от студ,
но мамка му, той не е луд!


Загуба или не?

Надежда всякаква оставете,
но с това не се примирете!
Сигнали и намеци зарежете
и усмивка и щастие сложете.

Всичко в този свят е възможно!
На лоша дума има противоположно.
Просто следете всичко осторожно
и постигнете нещо невъзможно!

Всеки има една душа сродна,
по характер и всичко друго сгодна.
Тя не бива да е някакси модна,
трябва да направиш душата родна.

Всеки своя път сам намира,
но до друг иска, да се допира.
По някой друг иска да умира.
Благост и радост от него да обира.

Щастието, казват, не е за всеки,
самотата, обаче често е по веки...
възможностите на хората са редки,
да влезнат в чуждите сметки...

Победата била за смелите,
по скоро се връчва на най-умелите.
Рядко се дава на страхливите.
Самотата, знай, е за загубилите!

Надежда всяка оставете!
Лаври вий не ще да берете.
Ала ако точните думи вий изберете,
тогава съдбата обърнете!

Станете утре и се усмихнете!
По-бодри от утрото бъдете!
Страховете вий забравете
и към победа се поведете!


Няма коментари:

Публикуване на коментар