събота, 22 юни 2013 г.

Три празни точки

Три празни точки


Късно е, може би трябва да уча, може би трябва просто да си легна. Вместо това отварям празен лист на документ, без идея освен предишния ред. Без намерения какво да напиша, но с беглата представа, че просто ще го направя и след което, може би, ще го споделя с вас, ако четете това, значи съм го сторил. Сметнал съм за добре да открадна някоя и друга минута от вашето ежедневие. Надявам се, да не ми се сърдите след това, ако го направите, значи е имало за какво.
Празен лист, празен живот. Без посока, без ред  и мисъл как да се запълни. От време на време се появява едно балонче, като тези от комиксите, което дава надежда празния лист, да се превърне в пълен, шишко или боклук.
Късно е. Мозъка ми почна да отказва преди около пет или осем часа. Празен е и не само той. Мистерия е как толкова празнота се е събрала на едно място, мистерията нараства от гласовете, които се чуват в празнотата.
Защо? Кой? Ще отговори ли някой?
Съмняваме. Чува се само ехото рикоширащо от стените на неизвестността които са обзели празнотата на белия лист. В него няма дори запетая, скоба или въпросителна. Само там, най-отгоре има три самотни точки. Те не се поглеждат една друга, сякаш разделени от цяла вечност, а между тях дори няма интервал, който да ги прекъсва. Те не се опитват да си говорят, да общуват. За тях празнотата на целия бял лист е като пропаст, която те никога няма да прескочат, никога няма да преодолеят преградата на самотността, макар никога да не са сами.
Откровената истина за белия лист е, че той просто седи там и чака трите малки, черни точки, да го запълнят с думи, изречения и забавност.
Лятото настъпи преди около 18 часа (в момента на писането). Щеше ми се да запълня този бял лист по този случай, както него, така и много други през идното лято. Нуждая се от вашата помощ за това. Подкрепете ме да лиша себе си и вас, от вашите празни страници. Нека не позволяваме на трите малки точки да са самотни и празни сами по себе си.

Както винаги, извинявайте ако има нещо и простете за петте минути, които ви отнех. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар