понеделник, 13 февруари 2012 г.

Едно ново начало в един нов свят на блогстване


    Здравейте, на всички които сте отделили няколко минутки, за да прочетете това. По случай хубавия празник (Трифон Зарезан). Това ще е първата ми публикация и първото ми блогстване. За случая съм избрал история, с която доста хора са запознати, така де, те са ми познати и е нормално да са запознати... оф! Няма значение. Та тази история се случи, горе-долу преди година, но да не разкривам всичко, преди да сте го почели, така че, желая ви приятно четене и тези които вече са я чели, отново да се забавляват, поне малко. Ето я и историята:


Валентиката или просто „Ти е*аваш ли се”

 Така деня бе 11 февруари, 3 дни преди Трифон зарезан.
 След успешно положен изпит, заедно с няколко колеги, отидохме в една популярна сграда с много магазини в нея или по просто казано, макар и със зловещата дума, Мола.
 Преди да влезем в тази сграда с магазини, сиреч Мола. На входа или по точно малко пред него, няколко кифли, държащи някакви листя, спираха хората. Помислих си „Тея правят някаква подписка, сигурно е за връщането на Юлиан Вучков на национален ефир”. За жалост грешах. Когато минавах покрай един от тези субекти, демек една проста кифла. Тя ме попита, цитирам „Ще нарисуваш ли една валентинка?”. Аз останах потресен. След което я погледнах в лицето, погледнах след това листа, погледнах и химикалката, която ми подаваше, погледнах я пак в лицето, след което погледнах в листа и казах, цитирам „Ти ебаваш ли се?”, след което се отправих спокойно към голямата сграда с магазините.
Дъ Енд



   Реакцията ми в тази ситуация е продиктувана от няколко фактора:
  1. Нямах и все още нямам с кой да празнувам този празник, за който тя агитираше.
  2. И да имах с кой, дълбоко ме съмнява, че бих го направил.
  3. Не харесвам американски празници, особено тези които те карат да купуваш цветя и бонбони.
  4. Премисляйки нещата, явно и момата не е била много хубава щом не си я спомням (мразете ме драги феминистки).
  5. Най-важното!!! Има толкова хубав български празник, срамота е да не празнувам него, а някакъв лигав празник.

   Не ме разбирайте погрешно, нямам против романтиката и дори понякога сладникавите неща при влюбените, но нужно ли е за тях някакъв празник, за да показват чувствата си? Аз не мисля, че им трябва, но живеем в свободна държава, колкото и относително да е това.
   Честит Трифон Зарезан от мен!! Моят подарък за вас, бяха изгубените 5 минути от вашия живот, дано не съжалявате за тях. Приятно празнуване!!  




Няма коментари:

Публикуване на коментар