Историята за Героя на героите Част 2

Историята за Героя на героите Част 2

След кратка пауза се завръщаме с разказа за Георги Георгиев Георгиев от Самоков.

Днес ще ви представим гледната точна на брата на Георги Георгиев Георгиев от Самоков – Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков.

Намерихме Петър Георги Георгиев в неговата къща в може би родния му град. Малка спретната къщурка с две кули  отпред. На тях има посадени маргаритки. За първи път виждам маргаритки, посадени на небостъргачи.

Домакинът ни посрещна дружелюбно, след като ни напсува и ни показа вратата, но споменахме ли името на брат му, ни пусна без много бой.

Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков, ни заразказва за брат си. Започна как сам Георги Георгиев Георгиев от Самоков е построил тези два небостъргача в градинката пред къщата на домакина ни. Построил ги само с една ръка, докато с другата е поливал маргаритките, строежа му е отнел 4 часа. Бил се забавил толкова, защото тъпия камион с материалите бил заседнал в Радомир и Георги Георгиев Георгиев от Самоков е претичал да го донесе (камиона).

Петър Георги Георгиев, който може би е от Самоков, ни разказа как на един събор в града имало криза за храна. Била такава година, че нищо не растяло, абе е*ало си е майката, както каза домакина ни. Тогава Георги Георгиев Георгиев от Самоков хванал една риба и направил най-хубавите телешки пържоли, които хората в града са яли. Не е грешка в печата или от думите на Петър Георги Георгиев. Просто Георги Георгиев Георгиев от Самоков е най-великият готвач в света! Поне по думите на брат му. Един път, продължи домакинът ни, Георги Георгиев Георгиев от Самоков е сготвил динозавърски бутчета , като е имал само риган в кухнята.

Попитахме Петър Георги Георгиев къде можем да намерим брат му, великия Георги Георгиев Георгиев от Самоков. Отговорът бе странен и неочакван, или поне така ми се стори и никога няма да го забравя: „Не може да намерите Георги Георгиев Георгиев от Самоков“, след кратка пауза продължи той, „защото когато реши, той ще ви намери, дори и да не ви търси…“