Колко точно му трябва на човек.

Колко точно му трябва на човек.

Щастието е нещо обективно. Нещо, което за всеки е различно. За някои това е победа на любим отбор, за някои това е пътуване, за някои това е преживяване, за някои това е заплата, за някои… за някои това е свобода. Свобода от мисли, свобода от тревоги, свобода от напрежение. Щастието е блян. Мечта, която е толкова близка, колкото е далечна, както пеят Миталиката.

Щастието е в мечтите.

Имаш ли мечти, имаш цели. Имаш ли цели, знаеш за какво се бориш. Знаеш ли за какво се бориш, въпрос на време е успехът. А успехът, той може да те зареди с положителни вълни, които да преминат в щастие, а успееш ли да постигнеш една мечта, пътят за всяка друга е постлан.

Ако няма мечти?

Понякога човек е дупка, толкова дълбока, че може да повлече и други хора. Тогава се нуждае от помощ, от някого, който да го изкара. Когато е повлякъл и друг човек, това значи, че някой трябва да измъкне и него. Това не значи, че ще последва верижна реакция. Първоначалният затънал може да остане там, да му е необходимо нещо друго, което да го издърпа.

Кой, какво, как?

„Въжето“ за излизането от пропастта, може да се яви под различна форма. Обикновено идва неочаквано. Изненада или просто стечение на обстоятелствата. Може да е нещо малко, може да е животинка, може да е сезон, период, може да е песем, тон, вик, усмивка, човек, може да е комбинация от всичко това.

Как се разбира?

Един ден се будиш, в теб всичко е леко, но знаеш, че не си в безтегловност. Просто отсъства напрежение. Нещо е изчезнало и друго се е появило, нещо се е променило. Даже шумовете са различни. Не те дразнят щурците, не те дразнят нелепите неща около теб, не те дразнят жегите, мухите, липсата на топла вода, нищо.

Лекота.

Душата се издига, приветливост. Песните звучат по различен начин. Даже тъжните песни, някак имат надежда. Дори да си в Надежда, пак има лъч. Лъч, който е като перка на малък самолет или лодка. Които се задвижват само по един начин… 

Личното архив