Елин –
човека със странните възможности
Преди да прочетете тази част, трябва да знаете, че:
Ако искате "Happy end" - прочетете Край 1
Ако искате "Happy end" - прочетете Край 1
Ако искате тъжен край - прочетете Край 2
Ако сте Енци или харесвате странен хумор - прочетете Край 3
Всяка история трябва да има своя край или поне ново начало.
Елин и Стамат ходеха към офиса. Бяха си осигурили по-дълга
разходка, защото бяха избягали от автобуса, две спирки преди тяхната. Двамата
мълчаха продължително, но никой не искаше да пречупят тишината.
Стигнаха офиса, огледаха се. Вътре бяха само колегите на
Елин, но без Бела. Той бе премислил нещата, без да ги споделя със своя приятел
Стамат, че щом онези го видяха, значи и пред Бела може да не е невидим.
Бела пак закъсняваше. Елин си вършеше своята работа, когато
тя дойде, влезе в офиса и след известно време излезе. Запъти се до компютъра си
и седна. Обърна се към мястото на Елин и тихо каза: „Елин пак го няма. Защо
никога не съм го виждала?“. В този момент той разбра, че тя продължава да не го
вижда. Обърна се към Стамат и му каза : „Шанс, приятелю…“ .
Работния ден приключи и Елин се заприбира със своя “любим“
автобус Икарус. По стар обичай, той реши да прослуша мислите на хората. Хареса
си момче и момиче, седящи един до друг.
-
Мило, какво ще ядем днес?
-
Каквото сготвиш, мила. –
след което продължи мисълта си на ум – „Само да можеше да готвиш, че всеки път
ми се повдига от твойте манджи“
-
Ще видя какво ще измисля –
„Ей! Един път да беше казал, че ще направиш ти нещо!“
-
Знам, че ще се справиш! –
„Дано поръча нещо, че не издържам!“
-
Добре, мило – „Абе оня що
ме зяпа така?“
В този момент Елин разбра, че трябва да отмести поглед от
тях. Той се загледа през прозореца, почвайки да осъзнава, че нещо много странно
става с възможностите му. Погледна кучето си до него, но не му каза нищо и пак
се обърна към прозореца. Замислен той продължи пътя си…Мислеше за какво ли не.
За себе си, за живота си, за колежката си и за други неща…
На другия ден отново нещата се повтаря сцената от автобуса,
но с други хора. Присъствието му е офиса също, по-точно неговото изчезване заради появата на Бела.
За пореден ден, той просто я съзерцаваше, без да може да ѝ
каже нищо поради факта, че тя не може да
го види.
В един момент той се замисли, замисли се над това, че може
да я намери в интернет, в някой сайт от типа на файсбук или нещо такова. Идеята му много бързо бе
последвана от акт на регистрация, качване на няколко любими свои снимки,
намирането на неколцина приятели и най-важното, намирането на Бела в този сайт.
Вечерта, когато се прибра в своя дом, той усети присъствието
на друга личност там. Усети тази личност, защото лампата в хола му светеше, а и
миришеше на топла храна - нещо нетипично за този апартамент (все пак Елин бе
себе си уважаващ се ерген).
Елин влезе в хола си и видя своя позната. Това бе добрата
вещица Изабела.
-
Каква изненада! – каза той.
– Какво правиш тук?
-
Тук съм да поговорим, Елин.
-
Таз па к‘во желае? – попита
глухо Стамат, със своя типичен ирландски акцент.
-
Чух това, Стамате! – каза
Изабела.
-
Опа! Таз ма чува…
Край 1
-
Та за какво си тук? –
настоя Елин.
-
Тук съм да ти кажа нещо
важно за твоите способности.
-
Има какво да обясняваш!
Особено факта, защо изчезват!
-
Виж сега, Елин, нямах идея,
че това ще стане. Знам защо се случва.
-
Иии…
-
Става защото ти се влюби.
Спря да изчезваш около другите жени, защото вече не те интересуват, не се
притесняваш от това, че те съществуват. А и на твое място, не бих се засилвала
срещу стените… Да кажем, че ще те заболи.
-
Как така, са се загубили,
защото съм влюбен?
-
Явно магията действа така,
както ти казах, не знаех за това – леко виновно отговори Изабела.
-
Добре, не е проблем, че не
ме виждат останалите хора. С това ще свикна, макар, че четенето на мисли ми
харесва.
-
Мисля, че и това ще изчезне
с времето.
-
И с това ще свикна.
-
Абе, моме, туй значи ли, че
и аз ще изчезна? – попита Стамат в негов стил.
-
За жалост, да.
Елин погледна бързо своето куче и изпита тъга в себе си.
Кучето го гледаше в очите и му каза:
-
Пич, аз и без туй съм
въображаем. Няма да съм загуба, макар, че съм страшен сладур!
-
Ще ми липсваш, приятел! –
след кратка пауза Елин продължи, обръщайки се към Изабела – Така, да разбирам
нещата, вече няма да имам никакви способности, така ли?
-
Точно така.
-
Хммм, не ме кефи, но ще
свикна. А още един въпрос. Щом всички други жени ме виждат, защо Бела не ме
вижда? Нали способностите ми изчезват?
-
Любовта е сложно нещо –
започна Изабела – за да се развали магията на способността ти, тя трябва да е
двустранна.
-
Какво ми казваш? –
озадачено попита Елин.
-
Това значи, че и Бела,
трябва да се влюби в теб.
-
И как да го направи, като
не ме вижда?
-
Никой не е казал, че ще е
лесно. Но ти си умно момче, ще се справиш, а сега сядай да ядеш! Аз ще отлитам!
Сбогом, Елин!
-
Но, но, но! – успя да каже
той само.
В тази ситуация, дори приказливия Стамат, нямаше какво да каже.
Елин стоеше в дома си и ядеше топлата вечеря, макар въобще да не му бе до това.
След вечерята, той хвана своя лаптоп, с идеята да изиграе
някоя игра, за да се разсее, но преди това реши да види ново създадения си
профил. Отвори браузъра си, влезе в сайта, видя няколкото числа в горния ляв ъгъл. Не бе сигурен какво
значат, затова ги натисна. „Кирил Апостолов прие вашата покана за приятелства“,
„Ставри Петков прие вашата покана за приятелство“. Той продължаваше да
разглежда известията си, когато попадна на „Бела Николова прие вашата покана за
приятелство“. Нещо в Елин се обърна. След
което се ориентира и видя, че Бела е на линия. Елин събра цялата си
налична смелост и отвори чата. Той погледна своето изчезващо въображаемо куче
Стамат, който му кимна в знак на подкрепа. Елин сложи ръцете си на клавиатурата
и написа: „Здравей!“. В този момент Стамат изчезна.
Последваха няколко минути на тишина…
След което се чу дразнещ звън от компютъра:
Ка-клинг!
Елин се обърна към екрана и видя чата, имаше отговор:
„Здравей! J“
-
Как си? – попита Елин.
-
Добре! Но познаваме ли се?
– попита Бела.
-
Да! Аммм, не точно. Сложно
е.
-
??? Как така е сложно?
-
Ами всъщност сме колеги, но
никога не си ме виждала.
-
О, Боже! Ти си Елин от
офиса!
-
Да.
-
Един въпрос. Защо никога не
съм те виждала?
-
Аз работя от вкъщи. –
побърза да излъже той.
-
А защо имаш служебно място?
-
Още ли го пазят? –
продължаваше лъжата си.
-
Да, явно. Е разкажи нещо за
себе си и без това скучая, поне да си говоря с някого.
Елин започна да разказва за себе си. За живота си като цяло.
Бела не спираше да пита и след всеки един въпрос тя ставаше все по напориста за
следващия. Елин не оставаше длъжен с въпросите, макар да знаеше много от
отговорите, защото вече ги бе чул в ума й, той все пак я питаше, от възпитание
и интерес как ще му отговори. Тя му отговаряше честно.
След няколко часа чатене, в смях и написани стотици редове с въпроси и отговори. Те решиха да се оттеглят
за вечерта, с уговорката да продължат следващата вечер.
На другия ден Елин тръгна за работа, без своя другар Стамат,
без да е невидим за жените и без да може да минава през стените, установи, че
не може да чете и мислите на хората.
Той стигна до офиса и там откри, че е все още невидим за
Бела, но вече не чуваше мислите й. Затова Елин нямаше търпение да се прибере
вечерта, за да може пак да разговаря с нея. Работните часове течаха бавно, но
Елин имаше търпение. Приключи работа и веднага се отправи към дома си.
Елин се прибра, преди всичко изяде остатъците от вечерята,
направена му от Изабела и след това включи своя компютър. Отвори браузъра,
отвори сайта, погледна към хората на линия и се зарадва от факта, че Бела е
отново там. Той изчака малко, преди да й пише. Събра смелост и написа: „Привет!
J“
и цъкна ентъра. След което зачака. Този път не толкова дълго:
-
Здравей! – отговори му Бела
– Как си днес?
-
Добре, благодаря J
И отново прекараха така многобройни часове. По средата на
нощта осъзнаха, че след броени четири часа трябва да започнат работа. Пожелаха
си „Лека нощ!“ и затвориха чата, сайта и браузърите си.
Тази нощ Елин спа щастлив.
На следващия ден Елин отново откри липсата на Стамат,
възможността да чува мислите на хората също я нямаше, все пак не се осмели да
се затича към някоя стена, но предполагаше, че и това няма да може да направи.
А и не беше невидим.
Елин стигна до офиса си. Поздрави се с колегите си. Бела я
нямаше. Тя пак закъсня. Влезе в офиса, отправи се към кабинета на шефа, след
което излезе от там и седна на мястото си. Леко задъха, тя пусна компютъра си и
се завъртя леко. Нещото което последва бе изненада не само за нея:
-
А какво правиш тук? Нали
работиш от вкъщи? – попита тя.
През главата на Елин прескачаше само една мисъл:
„Тя…ме…вижда…“
Нямаше сила да й отговори.
-
Добре ли си, Елин?
-
Аааа, да… - съвсем леко
каза той – Ти как си?
-
И аз съм добре! Радвам се
да те видя! – с усмивка каза Бела.
„Тя ме вижда! Тя ме вижда! Тя ме вижда!“ повтаряше си Елин.
Целия ден двамата си говориха, гледаха се и се смееха
заедно. Също така и следващия ден и по следващия ден, и деня след това, и
седмицата след това, и месеца след това, и годината след това…
След време те заживяха заедно, отглеждайки своите общи и
напълно видими и реални мечти!
Това бе историята на Елин- човекът със странните
възможности!
Но той вече не бе такъв, той вече бе – Щастливият Елин!
Край 2
-
Та за какво си тук? –
настоя Елин.
-
Тук съм да ти кажа нещо
важно за твоите способности.
-
Има какво да обясняваш!
Особено факта, защо изчезват!
-
Те неизчезват, а само
отслабват – каза спокойно Изабела.
-
А защо?
-
Защото си влюбен, Елин.
Това е причината.
-
А защо Бела не ме вижда?
-
Когато те дарих с тези
сили, всичко имаше една уловка. Голяма уловка.
-
Каква е тя?
-
Когато се влюбиш, силите ти
отслабват, някои дори изчезват, но никога не го правят към човека, в когото си
влюбен…
-
Казваш ми, че това е
проклятие? Че никога няма да мога да съм с човека, когото харесвам? В когото
съм влюбен? Това е ш*бана работа!!! – Гневът се зараждаше в Елин и то толкова
силно, че той се засили към едната стена, но явно стената бе по-силна от него и
също толкова не преодолима… След удара Елин загуби съзнание.
На сутринта той се събуди със
страшно главоболие. Стана, отиде до масата, с идеята да се подпре. На масата
имаше оставена бележка, на която пишеше само:
„Съжалявам!
Изабела“
Край 3
-
Та за какво си тук? –
настоя Елин.
-
Тук съм да ти кажа нещо
важно за твоите способности.
-
Има какво да обясняваш!
Особено факта, защо изчезват!
-
Те неизчезват, а само
отслабват – каза спокойно Изабела.
-
А защо?
-
Защото си влюбен, Елин.
Това е причината.
-
А защо Бела не ме вижда?
-
Когато те дарих с тези
сили, всичко имаше една уловка. Голяма уловка.
-
Каква е тя?
-
Когато се влюбиш, силите ти
отслабват, някои дори изчезват, но никога не го правят към човека, в когото си
влюбен…
-
Хмм, казваш ми, че не може
да ме види?
-
Да.
-
Е, шанс. Довиждане! – каза
Елин към Изабела и я отпрати.
На другия ден Елин намери адреса
на Бела. След работа я проследи и до тях. Изчака да отключи вратата си и се
намъкна бързо след нея. Бела започна да се преоблича и в този момент от ъгъла
на стаята й се чу:
-
Скъпо дневниче, ДЖАКПОТ! –
каза Стамат към приятеля си Елин, който му отвърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар