Елин –
човека със странните възможности
Меко казано е време за история!
Нямам идея за момента каква да е, но ще бъде история, върховна при това! Ще е за геройство, за велик ум и не на последно място за най-нестандартния човек живял някога в главата ми!
Нямам идея за момента каква да е, но ще бъде история, върховна при това! Ще е за геройство, за велик ум и не на последно място за най-нестандартния човек живял някога в главата ми!
Той се казваше Елин. Не, не е някой смотан грък. Той си е от
тука , почти от София, града му се казва Силистра, но по стечение на живота му,
Елин живееше в Люлин. Елин е млад, или
поне беше някога. На 28 години той вече бе направил толкова много неща. Бе
завършил училище с добър успех, бе завършил университет с успех. Той си бе
намерил и работа в един магазин, работа, която дори добрата му душа не можеше
да понесе, но се налагаше да го прави на сила.
Та около Елин нямаше почти нищо интересно, до деня в който
той се запозна с Изабела. Която не била обикновено момиче, а специална,
специална вещица. Когато се запознала с Елин, тя решила да промени скучния му
живот… Дарила го със супер сили, сили на които и Супер Мен би завидял. Тя му е
дала силата да чете човешките мисли и да си има въображаем приятел куче, което
говори с ирландски акцент, защото било родено в Дъблин. Освен това Елин е можел
да става невидим, от време на време (особено когато е в женско присъствие) и
освен всичко той се сдобил и със силата да минава през стени, отново само от
време на време. С по-просто обяснение, силите на Елин са малко нестабилни и той
често страдаше от тях. Макар и да ставаше невидим в женско присъствие, гласа му
се чуваше и стряскаше много хора с това. За това му се наложи и да напусне
работата си в магазина и да започне като компютърен техник в малка фирма, там
поне нямаше жени …. Поне за момента.
Минаваха месеци от запознанството на Елин с Изабела и
сдобиването му със супер сили. Той така и не проумяваше за какво да ги
използва. Дали да е за добро или все пак да има някакви облаги от тях. Често си
задаваше тези въпроси стоящ в апартамента си в Люлин 4. Той живееше сам там,
родителите му си бяха в родния му град, а и както се досещате, не му вървеше
много с жените, да кажем, че невидимия избор, не е избор. Той и преди супер
силите не се гордееше с постиженията си с другия пол.
Един ден той реши как и за какво да използва силите си! В
този ден той бе попаднал в близкия фитнес, по абсолютна случайност, по точно по
идея на най-добрия си приятел Ставри. Ставри бе дал идеята, че Елин би си
намерил приятелка там и въпреки опитите му, да му обясни, че няма да го видят
независимо дали е във фитнеса или сауната, те отидоха. Разбира се никоя не му
обърна внимание, докато се мъчеше на уредите и добре, че беше така, защото той
се изтезаваше на тях. Единствено хората се чудеха, защо тези уреди се мърдат
сами и какво е това пищене идващо от тях. След изтощителното натоварване, Елин
реши да си вземе душ във Фитнеса. Той влезе в едната баня, без да забележи, че
е влязъл в женската баня. Вътре нямаше никой и той си пусна единия душ и
започна да се къпе, по едно време врата се отвори и при него влезе младо момиче
(пълнолетно.. перверзници) и тя си свали кърпата, с която се бе покрила, свали
я, защото нямаше как да види, че там е Елин, единствено се зачуди защо душа бе
пуснат. Елин гледаше невярващо младото момиче, погледа му бе изцъклен, макар и
той самия да не можеше да го види поради невидимостта си в онзи момент. След като се отърси от шока и осъзна, че
силите му могат да бъдат приети като огромен негов прийом една дума минаваше
през главата му – Джакпот!
По едно време чу някакви думи, на които не обърна внимание
първоначално, но след известно време се вслуша в тях и чу следното:
- Пич, тая мацка има пишка! – Лек ирландски акцент му го викаше това в знак на паника…
- Пич, тая мацка има пишка! – Лек ирландски акцент му го викаше това в знак на паника…
Елин се вгледа малко по сериозно и откри този недостатък на
момич… на човека стоящ в банята с него и в този миг той не стоеше с момиче в
баня и спря да е невидим. Колко неудобно да стане на човек в такава ситуация и
какво може да стори. Елин тръгна да бяга, без посока и след третата стена той
осъзна, че преминава през тях и вече не е в онази баня, а е на съвсем различна
стая, стая в която нямаше никой, той започна да се успокоява и постепенно пулса
му се нормализира, тогава пак чу ирландския акцент:
-
Пичага, ма добре, че ти
казах! Всичко хубаво си има две страни.
-
Благодаря ти, Стамате! Пак
ми спаси кожата от излагация.
След тази случка Елин бе силно
решен да не се възползва по такъв начин от силите си, а да ги ползва само за
добре, макар често да се замисляше дали да не пробва още веднъж.
Елин имаше един вид хоби. Когато
се возеше в градския транспорт до работата си, осен, че бе многократно
настъпван, все някъде там в транспортното средство имаше жена и той бе невидим,
той се отдаваше на своята любима супер сила, да чете мисли. Просто се взираше
спокойно в някой, нали никой не го вижда, може да си го позволи и започваше да
чува мислите му и често след това ги обсъждаше със Стамат, неговото въображаемо
куче. Така един ден, двамата станаха свидетели на следния разговор между две
привлекателни момичета, който разговор, често бе прекъсван от мислите им (и те
бяха изненадани да разберат, че и жените имат мисли (да заповядат всички женски
организации, написах го – Да! ))
-
Мило, и идва онзи младеж,
един сладур и го гледам с онзи секси поглед…
-
И той квооо, кажи – Вся
едно някой ще те погледне, краво такава, а тоя поглед е като излезнал от филм
на ужасите“- помисли си тя.
-
Ами, как какво, отмина ме…
Все едно съм невидима- „ Ама имаше хубав задник, не като на тая пачавра срещу
мен.“
-
Ти не го ли потърси после?
- „Ако го беше намерила, сигурно щеше да му изкараш акъла с тоя грим.“
-
Не! Не съм такава, чакам
принца на белия кон…
-
Ще дойде някой ден! „Ще
дойде, ама само коня!“
След този разговор на Елин му стана доста забавно и с
усмивка (макар никой да не я виждаше), се отправи към работата си, вече извън
автобуса, но все така невидим, защото някакво момиче, ходи точно до него, той
завие надясно и тя завие. Елин негодуваше от това, защото подозираше, че
обувката му е развързана, а не можеше да я види. Той продължи да ходи, а тя все
до нея. Той ходеше разкрачен, за да не си настъпи връзките, но реши и да се
пошегува с момичето. Без да я види (не, че бе възможно), той я потупа по, обратното
на неговата позиция, рамо. Тя се обърна и забави крачка, в лек смут. Елин
забърза крачка и мина зад ъгъла на някаква сграда, клекна и си върза обувката,
както бе предполагал, тя бе развързана.
-
Добър усет. – каза му
Стамат
-
Можеше да ми кажеш, че е
така… - негодуваше от мълчанието на своето въображаемо куче Елин.
Стамат не му отговори нищо, все пак и той търсеше
забавление, дори да е това Елин да падне. Двамата продължиха, Елин значително
по-видим. След още няколко блока, бе офиса на Елин, където изкарваше прехраната
си, както и тази на Стамат, макар той да ядеше въображаема храна.
Двамата ни герои влязоха в офиса, там както обикновено бяха
само колегите на Елин. Един от колегите му спомена, че щяло да има интервю за
наскоро освободилото се място в техния офис. Единствената мисъл на Елин, бе-
„Дано новия е по-добър от онова лекенце, което уволниха…“
Не след много дълго вратата на офиса се отвори и изведнъж
Елин изчезна. Самия той се изненада от този факт. Никога не му се бе случвало
това на работното място. Огледа се смутен, макар да не знаеше как изглежда
невидимото му лице. Погледна му стрелна затварящата се врата, а няколко крачки
пред нея, стоеше момиче. не кое да е момиче, а онова, което ходеше до Елин, по
пътя му за работа. При видяното, той се изтърси от стола си, за негова радост,
бе невидим и никой не видя неговата излагация. Докато Елин се изправяше,
момичето влезе в стаята при началника и нашия герой стана отново видим. Тогава
колегите му започнаха да обсъждат младото момиче.
-
Лелее! Братле, виде ли я
тая? – каза един от колегите на Елин, без определено да се е обърнал към някой.
-
Това сигурно е любовницата
на шефа, нали го знаеш, че си пада по младата кръв!
-
Ако беше любовницата на
шефа, нямаше да идва пеша до офиса. – каза Елин и останалите се обърнаха към
него – вървяхме почти един до друг до офиса.
Преди да продължат разговора шефа им, заедно с младото
момиче, влязоха в залата. Той ги събра, за да им каже нещо.
-
Момчета, искам да ви
представя … - нарочно правеше такъв вид паузи, играеше си с подчинените си –
новата ви колежка. Чакайте малко – сопна се той – Къде го тоя Елин? Не е ли на
работа?
Колегите му леко объркано се заоглеждаха и откриха, че Елин
го няма, един от тях каза:
-
Шефе, беше тук, до преди
минута…
-
Нищо – каза началника им –
Ще се върне. До къде бях стигнал, а да. Това е новата ви колежка Бела.
Момчетата от офиса посрещнаха момичето и я поздравиха, само
Елин не се появяваше при тях.
-
Е ся си е*а майката!! –
каза тих глас с ирландски акцент…
Няма коментари:
Публикуване на коментар