 |
| архив от мама :) |
Във парка изгнаник.
Някак странен странник,
но не е продажник,
не му е празник.
Стои в своето изгнание,
чувства и страдание.
Не търси друго мнение,
няма за него и значение.
Самотата го обгръща,
за убийство го прегръща.
С проблеми живота си преглъща.
Трудно дните си завършва.
Стои на пейка в средата
сам.
Стои с часове, с дни там.
Никой внимание не му
обръща грам.
Не ги хваща от това дори
срам.
Живота го рита с шут,
чува се от това
силно-„туп”.
Сърцето му обградено от
студ,
но мамка му, той не е
луд!
Загуба или не?
Надежда всякаква
оставете,
но с това не се
примирете!
Сигнали и намеци зарежете
и усмивка и щастие
сложете.
Всичко в този свят е
възможно!
На лоша дума има
противоположно.
Просто следете всичко
осторожно
и постигнете нещо
невъзможно!
Всеки има една душа
сродна,
по характер и всичко
друго сгодна.
Тя не бива да е някакси
модна,
трябва да направиш душата
родна.
Всеки своя път сам
намира,
но до друг иска, да се
допира.
По някой друг иска да
умира.
Благост и радост от него
да обира.
Щастието, казват, не е за
всеки,
самотата, обаче често е
по веки...
възможностите на хората
са редки,
да влезнат в чуждите
сметки...
Победата била за смелите,
по скоро се връчва на
най-умелите.
Рядко се дава на
страхливите.
Самотата, знай, е за
загубилите!
Надежда всяка оставете!
Лаври вий не ще да
берете.
Ала ако точните думи вий
изберете,
тогава съдбата обърнете!
Станете утре и се
усмихнете!
По-бодри от утрото
бъдете!
Страховете вий забравете
и към победа се поведете!
