Лора и бебе Поничка

Лора и бебе Поничка

Човекът Поничка по спомен :)

    Лора беше много, много малка, когато за пръв път се срещна с него. Той беше също малък, приличаше на…. Ами поничка. Беше кръгъл с дупка по средата, беше син и бял. Още от първия миг станаха най-добри врагове.

    Лора го размахваше напред-назад и току го цапнеше някъде, а той й отвъщаше с тракане, а тя се смееше.

   Тези битки продължаваха дълго или кратко, но най-често в тях беше замесен и чичо Дидко (това съм аз).

   Човекът Поничка (както беше известен, преди бебетата да станат актуални) нападаше Лора, държан от чичи. Лора се защитаваше, тогава чичи я наричаше Човека Бухта. Ще питате защо? Ами, защото беше пухкава и сладка, каквито са бухтите, когато ги потопиш в мед, в мноооого мед. А когато Лора побеждаваше Човека Поничка, и се смееше, тогава тя бе направена цялата от мед…

   Затова в очите на чичи тя ще остане супер героят – Човекът Бухта, който спасяваше света от добрия лош Бебе (Човекът) Поничка.

Лора и Снега

Лора и Снега

     Един ден Лора била в градината и станало време тати да я вземе и да я заведе вкъщи.
Дошъл тати и взел Лора и тръгнали навън, а там имало толкова много сняг, че трябвало да изкопаят тунел, че да могат да се приберат у дома. Започнали да копаят Лора и тати. Копали, копали, обаче не стигнали до никъде.
   Лора станала тъжна и почнала да пита:
- Де е мама?
   И изведнъж, все едно с магия, тя се появила до тях и тримата започнали да копаят, и копаят из снега, но пак до никъде не стигнали.
   Тогава Лора попитала:
- Де е чичи?
   И изведнъж, все едно с магия, той се появил до тях и четиримата започнали да копаят, и копаят.
   Тогава Лора попитала:
- А къде е леля?
   И изведнъж тя се появила до тях и петимата почнаха да копаят. Докато в един момент те стигнали до вкъщи, където ги чакали баба Дани, баба Диди, дядо Пламен и дядо Боби.
   Лора обаче не искала още да се прибира и накарала всички да излязат и да направят един голям, хубав и смешен снежен човек, с морков за нос и копчета за очи.

Личи си, че не мога да рисувам... Да,
снежен човек е...

Лора и бобчетата

Лора и бобчетата

Това е най-добрият ми опит да нарисувам
 Лора, с меч и мишка на врвчица

Имало едно време едно малко русо момиче на име Лора. Тя хранила всички у тях с пица, която сама приготвяла. Специалната съставка на която били едни специални бобчета. Като ги изяде някой и му дават силата да лети, но след него се носила лоша миризма (защото пръцкали).
   Най-добри приятели на Лора били бебе Мини, бебе Доналд, бебе Плуто, бебе Мики, Бебе и други знайни и незнайни бебета.

   Те много харесвали пицата, която Лора им приготвяше и все питали дали могат да получат от нея, че да полетят малко от специалните бобчета. Лора все им отказвала, защото после всичко миришело.

   Един ден бебе Дейзи питала:

-          - Лора, има ли от пицата със специални бобчета?

   Лора я погледна тъжно и й казала:

-        -  Няма бобчета, търкулнаха се под дивана в тъмният свят на Дебелите, а те имат остри нокти и няма да дадат да си върнем бобчетата.

-        -  Но Лора, всички обичат твоята пица с бобчета, без нея всички ще са тъжни и нещастни.

-          Трябва да се организираме и да вземем бобчетата от лапите на Дебелите – Деби и Дайна (ако имате котка у дома, можете да замените имената с нейното).

   И така Лора започнала да събира най-смелите си приятели, сред които бебе Мини, бебе Йода, Дино и Мама Мини.

   Заедно те тръгнали към тъмният свят на Дебелите, за да вземат своите бобчета. С тях взели и оранжевия меч и една червена мишка, вързана с червена връвчица, с която да залъжат Дебелите.

   Ходили ден и нощ из пещерата на Деби и Дайна, докато най-накрая стигнали до тяхното скривалище. В центъра на залата имало маса, а под масата два стола, на всеки един от столовете имало по един Дебел.  На единият Дайна, на другият Деби.

   Лора ги попитала:

-          - Дебели, може ли да ми дадете бобчетата, за да мога да направя пица с тях?

-          - Какво ще ни дадеш в замяна? – попитали дебелите.

-          - Нося ей тази мишка, с която да си играете.

   Първоначално Деби се страхувала от мишката, но Лора я успокои:

-          - Не страхувай се Деби, мишката не страшна!

   Така Дебелите взели мишката, а Лора и нейните приятели потеглили към дома, заедно с бобчетата.

   Когато се прибрали Лора им направила пица със специалните бобчета. Приятелите на Лора я изяли и всички полетели от радост!